Кооперациите възникват като сдружение на обикновените хора срещу едрия капитал. Преди години, както и сега, тези, които притежават едрия капитал, успяват да придобият важните земи и обекти в своите държави, като по този начин правят зависими обикновените хора от своите продукти и услуги. Процесът на придобиване на всички важни активи е един и същ. Започват стъпка по стъпка да изкупуват земите, водите, бизнесите и в един момент те владеят всичко. Докато изкупуват, те дават по-изгодни условия и хората си мислят, че ще е за по-добро, но после вдигат цената на всичко до такова ниво, че обикновеното население едвам да оцелява.

Първият кооператив в света е създаден през 1472 г. в Швейцария. Това е 20 години преди да бъде открита Америка. След това кооперативите играят голяма роля в прединдустриална Европа и благата освен у феодалите, започват да отиват и у обикновения човек. Впоследствие идеята търпи голямо развитие и днес кооперациите в света имат над 1 милиард членове, като дават работа на 1,5 млрд. души и са в основата на прехраната на над 3 млрд.

Данните са потресаващи и ни помагат да видим силата на този инструмент, който дава възможност за справедливост и просперитет на обикновения човек. Най-много кооператори има в САЩ, където те са 256 милиона, следват ги Индия с 95 млн. и Япония със 77 млн. кооператори, а в Европа най-много има в Италия – 12,6 млн. Най-голямата кооперация в света е испанската „Мондрагон“, която има над 80 хиляди членове и работници, 289 предприятия в 41 страни и печели годишно 14 млрд. в 150 страни.

В България кооперациите са загубили своята популярност, защото през 90-те години и те, подобно на всичко, което наследихме от социализма, бяха безсрамно ограбени, а хората, които членуваха в тях, бяха ощетени. Това им създаде лош имидж и за известно време този инструмент не беше използван в страната ни.

В същото време кооперациите по света се развиват и са най-доброто оръжие на обикновения човек срещу заробването му от хората, които управляват все по-голям процент от най-важните активи в света.

Интересен пример е Мондрагонската кооперативна корпорация. Тя възниква през 1956 г. в баския град Мондрагон като обединение на дейността на скромни технически колежи и малка работилница, произвеждаща парафинови нагреватели. В момента тя е седмата по големина испанска компания по приходи и водещата бизнес група в Страната на баските. В края на 2008 г. е наела 92 773-ма души в 256 компании, които развиват дейност в четири области: финанси, промишленост, търговия на дребно и знания. Кооперативите „Мондрагон“ работят по дистрибуторски бизнес модел, основан на върховенството на народа и суверенитета на труда, което е позволило създаването на много сплотени компании, основани на принципа на солидарността със силно социално измерение. Кооперативите са собственост на работниците (собственици), а властта се основава на принципа „един човек, един глас“. Определящият фактор за създаването на кооперативите, които сега съставляват корпорацията „Мондрагон“, е пристигането през 1941 г. на младия свещеник Хосе Мария Аримендиариета в Мондрагон, град със 7000 жители, страдащ от болезнените последици от Испанската гражданска война: бедност, глад, изоставяне и напрежение. Той решава да направи всичко по силите си, за да насърчи взаимопомощта, и открива как да създаде работни места, основани на солидарност. С необичайна смесица от идеализъм и прагматизъм, през 1943 г. той основава технически колеж, отворен за всички, който по-късно се превръща в инкубатор за мениджъри, инженери и квалифицирани работници за местни компании и най-вече за кооперации.

Връзките, които обединяват кооперативите в Мондрагон, са силни, тъй като те се основават на хуманистична концепция за бизнес, преплетена с философия на участие и солидарност, и обща бизнес култура, основана на поредица от фундаментални принципи: обща мисия и приемане на набор от корпоративни ценности и обща бизнес политика.

През годините тези връзки са въплътени в поредица от оперативни правила, одобрени с мнозинство от гласовете на кооперативните конгреси, които регулират дейността на корпоративните управителни органи (Постоянен комитет, Генерален съвет), местните кооперации и клоновете, към които те принадлежат, от организационна, институционална и икономическа гледна точка, както и по отношение на обема на активите. Цялата рамка на бизнес културата се основава на обща култура, основана на 10 фундаментални кооперативни принципа, дълбоко вкоренени в Мондрагон: отворен достъп, демократична организация, суверенитет на труда, инструментален и подчинен характер на капитала, участие в управлението, солидарност в плащанията, многостранно сътрудничество, социална трансформация, универсалност и образование. Тази вдъхновяваща философия се допълва от въвеждането на четири корпоративни ценности: сътрудничество, действащо като собственици и работници; участие, което се изразява под формата на участие в управлението; социална отговорност, чрез разпределение на богатството, основано на солидарност, и иновации, с особено внимание към непрекъснатото обновяване във всички области.

 

Друг ярък пример в съвременните кооперация е холандската „Рабобанк“, която е на 125 години и е една от най-стабилните банки в света. Тя има над 49 000 служители в 35 държави и предлага финансови услуги както на частни, така и на корпоративни клиенти. В световен план се концентрират в две направления – селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Водещият принцип на кооператива им е, че заедно могат много повече, отколкото биха направили поотделно. За разлика от другите банки тя няма акционери, а има членове и клиентски съвети. В Холандия повече от 2 300 000 техни клиенти са станали членове на кооперацията. По време на голямата финансова криза от 2009 г. „Рабобанк“ е една от малкото банки, които не са застрашени, защото членовете на кооператива винаги биха подкрепили организацията си. Това е още един пример как кооперациите помагат на малките хора да се противопоставят на големите капитали и в същото време да имат ценности, които им помагат да живеят много по-добре от техните свръхбогати сънародници.